Колко изкуствен е изкуственият интелект?

Анализи, Иновации
Pixabay

Ако вярваме на филмите и творчеството на Джеймс Камерън, терминаторите трябваше да превземат света през 1997-а година.

За времето си, този филм се превръща в абсолютна класика и е един от първите, които започват да говорят за изкуствен интелект. В лентата се разказва, как компютърно съзнание, само достига до извода кой може да бъде най-опасният му враг, в резултат на което предприема действия за промяна на човешката история.

20 години по-късно, технологията все още е много далеч от тази финална стъпка, показана във филма.

Първите плахи опити към научната фантастика започват да се случват и днес, но за разлика от интелигентните машини на бъдещето, в настоящето все още се опитваме да накараме един компютър да разбира от музика, да започне да разказва шеги и дори да се интересува от нашия ден.

Разработването на изкуствен интелект е залегнало в плановете на всички технологични компании.

Apple направиха първата си крачка в тази посока през 2011 година, представяйки телефонен асистент, който анализира думите, изпълнява елементарни команди (като изпращане на sms-и и активиране на аларми) и има функцията на GPS, като „разумът” зад iPhone 4S се казваше Siri. Google предоставиха последната си актуална версия по темата през 2016 година, а техният асистент намери приложение в настоящите android телефони. Програмата практически изпълнява същите функции, като това на Apple, но името е различно – „Google Now“. Microsoft разполагат с Cortana, а Amazon имат своето интелигентно устройство с името „Alexa“.

Работата по създаването и внедряването на изкуствен интелект се пренесе и на полето на роботизираните домашни помощници. Въпреки факта, че Siri струваше повече от 24.9 милиона долара на калифорнийската компания само за нарушен патент на Dynamic Advances,  (конфликтът, който започна още през 2012 година с появата на iPhone 4S и завърши през април, тази година ще гарантира на Apple 3-годишен лиценз и защита от други съдебни дела) технологичният гигант официално се включи в надпреварата с HousePod. Същият използва процесора на iPhone-a си, но за разлика от него, този уред стои у дома ви и върши много добра работа в опознаването на вашия вкус, музикални предпочитания, хранителни навици, спортни интереси и още много други.

Някои от най-големите технологични компании (Amazon, Apple, Google и Microsoft)  се опитват да превърнат своите продукти във възможно най-близката форма на изкуствен интелект. И докато за някой това може да бъде скок напред, за други е просто система от алгоритми, които постоянно следят вашите действия, анализират посетените места, месечните разходите и сигурно биха разбрали и религията ви, ако често започнете да търсите подобни материали в мрежата.

Асистентите дължат своя успех на серия от алгоритми, с които разчитат вашия интернет профил и интереси. Тяхната основна функция е да използват една много скъпа и много успешна теория на вероятностите, която да бъде анализирана отново и отново, докато не се стигне до най-добрите индивидуални предпочитания.

Така например, биха могли да проследят къде се намирате и да включат осветлението на двора, биха препоръчали къде има най-малко трафик, за да стигнете безпроблемно до дома, а най-сериозното им постижение може да бъде резервирането на билети, хотелски стаи и други не толкова елементарни операции. Така логично, нито една от трите компании не може да се похвали със съвършената формула или максимална разпознаваемост на продукта си. В края на миналата година, Дон Ресийнгър от „Tom`s Hardware“ заяви, че Amazon наистина се гордеят с постижението си и бележат огромен ръст в продажбите, но въпреки това все още има хора, които не знаят какво точно е Alexa. На този фон от изданието Bussiness Insider са категорични, че този продукт ще има печалба от 20 милиарда долара до 2020 година (може би защото Amazon има дял в капитала на медията – бел. ред.) . Така Amazon вече предлагат специални „умения“ или приложения, с които потребителят да персонализира своя продукт. В края на миналата година, списъкът с тези приложения надхвърля 10 000 броя.

Ще успеят ли тези устройства да заменят човека?

Никога. Още в началото споменахме, че ние сме изключително далеч от създаването на машина, която може да разсъждава, може да разбира емоции, да има душа.

Какво тогава ни предлагат корпорациите?

В една малка кутийка ще получите интегрирани функциите на Microsoft, Apple или Google. Те ще разполагат с пазар за допълнителни функции и като при всеки друг специален продукт, подобренията ще струват пари. Вашият асистент в един момент ще поиска да платите няколко долара за премиум пакет от функции, бонус канали от Google Cast или Apple Music, като безплатните умения ще бъдат по-ограничени от платените. Това и редица други трикове, свидетелстват, не за друго, а за разработването на още един пазар от приложения.

Домашните асистенти със сигурност не са нищо повече от още един начин да вкарате рекламата в дома си. И понеже тези уреди са много далеч от бордови компютър на космически кораб, обръщаме погледа към следващата по-мащабна иновация – автономните автомобили.

Милиардерът Илон Мъск обеща да предостави първата автономна кола в края на 2016 година, като днес можете да видите машина, която превозва своя шофьор, докато той не шофира. Екипът на Tesla заявява, че водачът в колата присъства само по юридически причини. Има ли изкуствен интелект в електромобилите на компанията? Категорично липсва такъв! Технологията е просто комбинация от камери, лазери, датчици за разстояние и още много други допълнителни системи за сигурност по време на движение. Монтираните камери следят извивките на пътя, наблюдават за пешеходци, разпознават знаците и спазват предимството. Лазерната система отчита разстоянието между вас и другата кола, засича човек в „мъртвата точка”, преди да го видите вие, а сателитните карти дават най-добра представа за маршрута, по който ще се движите. Може ли тази технология да проработи? След 10-20 години  това може да бъде масова явление, но към днешна дата вече сме свидетели на първия фаталeн инцидент с автомобил на Tesla. 40-годишният шофьор Джошуа Браун от Охайо не спирал да хвали автономната система и се кълнял, че колата му го е спасявала от сигурна катастрофа многократно. Все пак обаче се стига до фатален инцидент. Техниците на фирмата обясниха, че камерите на возилото не успели да разпознаят бяла каравана, теглена от трактор и по тази причина, автомобилът се врязал челно в нея. Представете си сценарий, в който някой е премахнал знаците или електронните „очи“ не разчетат знака STOP, или изведнъж се окаже, че картата на града също не е адекватна и вместо пътя за магистралата, вие се движите по нещо, което напомня за стара козя пътека. В един перфектен свят ще имаме и перфектна автономна кола, но и тук не можем да видим абсолютната победа над човешкия разум и самосъзнанието. Опитите за създаването на мислеща система са като така наречените „почти смъртоносни оръжия“, но в този случай разполагаме с „почти перфектни системи“. Въпреки това, технологията носи продажби, като през 2016 година Tesla обявиха ръст в приходите си от 73% на годишна база до 7 млрд. долара.

Очевидно е, че човек може да заложи в една машина обяснение за пътните знаци, способен е да обясни детайлно обектите на една снимка и да научи системата как да разпознава другите коли, пешеходците, противопожарния кран и контейнера, но в някои от най-критичните моменти, системата ще трябва да вземе фатални решения. Един такъв може да е „Кого ще жертва автопилотът при ситуация, в която е гарантиран фатален изход за един от участниците?“. Кого би спасила системата на Мъск, в такъв случай – клиента или другия участник в движението? Съществува ли софтуер, който може да притегли риска и да оцени човешки живот – едва ли. И докато технологичните гиганти се опитват да придадат човешки облик на своите  постижения и продукти, Стивън Хокинг продължава да напомня рисковете от създаването на завършен изкуствен интелект. Докторът по теоретична физика използва точно такъв, за да може да говори. Intel разработват процесор, който да се обучава и постоянно да разчита мислите на Хокинг, да анализира евентуалните думи и да ги преобразува като реч. Страховете се крият във възможността на машината да се развива много по-бързо, изпреварвайки биологичните процеси на човешкото същество. Intel често са предлагали на професора един много по-човешки говор от системата, но той отказал, защото се чувствал доста по-популярен – децата страдащи от същата болест искали гласа му да бъде интегриран и в тяхната система.

Едва ли сте очаквали, че съществува машина ,която може да води разговори на всекидневен език, но такава съществува. През 2014 година, Clever Bot  успя да научи толкова добре човешката реч, че успешно да се справи с теста на Тюринг – да заблуди човека отсреща, че вместо с машина, той разговаря с друг човек. Създателят Роло Карпентър обясни, че човечеството е много далеч от изработването на алгоритми за създаването на самообучаващ се софтуер, който да работи без човешка намеса, но до няколко десетилетия ще сме подобрили значително същите системи. Британският учен все пак не забравя, че програмата му вече 20 години записва разговори и реакции, днес тя вече е записала над 200 милиона разговора и едва чрез този опит и архив успява да дава най-точните отговори, но не и да разсъждава върху мислите на своя събеседник. Трябва да добавим ѝ факта, че приложението е успяло да заблуди 59.3% от хората, което е доста нищожно постижение, ала всичко с успеваемост над 50.05% е гаранция за успех. Разработчиците вярват, че могат да постигнат много по-висок успех, но огромното количество данни наистина изисква време за обработка – неофициалната информация е, че са обработени едва 3-4% . Изкуственият интелект (ако изобщо можем да говорим за съществуването на такъв) е с качествата на мобилен телефон, но вместо да използвате бутони или нови приложения, използвате гласа си. Понякога микрофоните на устройството ще ви разберат, друг път ще смятат произношението ви за абсурдно. От друга страна няма процесор, който да не може да се справи с простите програми и списъци от задачи. В началото на май, учени от университета в Юта представиха робот, който може да изпълнява сложни мозъчни операции, при това около 50 пъти по-бързо от човека, редуцирайки максимално усложнения или инфектиране на раната. Намаляват се всички шансове за хирургическата грешка, но също така се губят и шансовете за намаляването на болката от самия процес, поради простата причина, че машината не може да разбере какво точно е „болка”. Въпреки перфектните разрези, тя не осъзнава каква операция трябва да извърши – тази чест остава на опитните хирурзи, които да използват предоставени програми за настройка.

Така въпреки наложените фантастики за разумни човекоподобни андроиди, настоящите резултати показват, че се намираме много далече от уред, който да разбира неща, понякога неразбираеми дори за самите нас – като настроението ни например. И въпреки бавните стъпки, с които човека започва да обучава микропроцесора, изследователите успяха да дадат  приблизителната годината, в която ще се роди първия „осъзнат“ компютър – преди 2060 година. Дръзките твърдения се появиха на конференцията в Пуерто Рико през 2015 година, където учените успяха да покажат настоящото ниво на развитие. След като едва 5 г. технически прогрес са достатъчни да получите телефон, който разбира думите ви (много често), кола, която разпознава знаци и домашен асистент, който знае любимите ви песни, остава само да се запитаме какво ли следва през следващите няколко години?

ПРЕГЛЕДАЙТЕ СЪЩО И

Pixabay

10 пъти “за” дигиталния маркетинг

Както големите, така и малките, и средните бизнеси все още се опитват да се настроят спрямо постоянно променящата се

Read More...
Pixabay

Истинска и виртуална реалност – къде е балансът?

Уикенд е. Излизате от вкъщи, хващате влака, слизате от него и сте в Дивия Запад. Отивате в местната кръчма,

Read More...
Pixabay

Awareness, traffic or conversions – за какво плащат рекламодателите?

Напоследък е особено интересно човек да се занимава с интернет реклама. Този бизнес съществува в състояние на един много

Read More...

Напишете коментар

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Mobile Sliding Menu