Изтича ли времето на аутсорсинга в Индия?

Анализи
Pixabay

Заедно с Тайланд, Индия е една от най-популярните дестинации за аутсорсинг на услуги. След кризата в края на 90-те, Индия спечели своето място на лидер в тази сфера, тъй като успя да откликне на спешната нужда от поправяне и подобряване на корпоративните IT системи. Веднъж щом стана ясно, че Индия е не само безопасен, а и изключително удобен вариант, западните фирми не се подвоумиха да направят мащабни инвестиции. Договори за милиарди се сключваха почти всяка седмица.

През 2008-ма в сайта на Forbes се появи мнение, че повишаването на възнагражденията в Индия може да разклати тази аутсорс индустрията. Очевидно индустрията все още стои стъпила здраво на двата си крака и тези съмнения не са се оправдали. Днес обаче друга опасност грози огромния аутсорс бизнес в Индия.

Индийският IT сектор генерира над 150 милиарда долара годишно, но е изправен пред екзистенциална криза, която до голяма степен предизвика сам. Докато технологиите и пазарите се променяха, индийските фирми не се задвижиха с течението и може би леко високомерно продължиха да предлагат единствено това, което предлагаха и преди десет години. В момента единственият вариант за IT сектора в Индия да се върне отново на гребена на вълната е да излезе от бизнеса, с който печели досегашната си слава и успех и да се преоткрие.

Проблемът със стагнацията в разнообразието от предлагани услуги в индийския IT сектор е сериозен. С навлизането на таблетите и смартфоните след 2010-та, потребителите получиха достъп до по-добри технологии от тези, с които можеха да ги снабдят IT отделите. За никой не е проблем да свали евтини, мощни и стилни приложения, в сравнение с които фирмените системи изглеждат ръбати и примитивни. С навлизането на облачните услуги големи компании като Amazon, Microsoft и Google започнаха да изпитват все по-малко и по-малко нужда от сървър услугите. Постепенно аутсорсинг индустрията загуби инерция и договорите за милиарди се изпариха.

Телефонните приложения също така не изискват екип от много хора, които да се занимават с разработването на софтуера им. Голяма част от тях са до известна степен лесни за създаване от всеки с основни умения в програмирането и освен това са много по-лесни за персонализиране от всеки потребител. В опит да се върнат на челна позиция, аутсорсинг фирмите започнаха да предлагат нискотарифни услуги на местна почва в САЩ, което от своя страна предизвика сериозен негативен отзвук от работниците.

Същите технологии, които оказват толкова тежко негативно влияние върху бизнеса в Индия обаче, са и ключа към разрешаването на възникналия проблем. Новите технологии предоставят и нови възможности, с които индийският IT сектор би могъл да се преоткрие и дори да спечели подкрепата на Америка, която в момента не го гледа с добро око, като й помогне да модернизира застаряващата си инфраструктура и да върне производствения си сектор от Китай обратно у дома. Технологии като роботиката и изкуствения интелект позволяват развиването на така наречените умни градове, на автоматизирани заводи за производство, както и цялостното подобрение на  инфраструктурата.

Известно е, че напредъкът при роботите вече е толкова голям и значителен, че те успешно могат да извършват труда на хората в производствения сектор. С чувствителното понижение в цените на основни хардуер части от структурата на повечето роботи и със софтуерния напредък, роботите вече са способни да строят коли и освен всичко, в сравнение със заплащанията на работниците в Китай, тяхната поддръжка е по-евтина. Освен това, свързаните устройства в индустриалния интернет на нещата дава лесен достъп за следене на всеки аспект от работата в завода.

Китай, разбира се, е наясно със заплахата към собствената си индустрия и в отговор поема водещата роля в строенето на zero-labor заводи, в които роботи извършват практически цялата работа. Истината обаче е, че китайските роботи нямат каквито и да е предимства пред чуждите, и в частност – американските, роботи. Всички те работят еднакво здраво и се нуждаят единствено от електричество. При такава обстановка нищо не пречи на Американския производствен сектор да се завърне на местна почва без това да повиши инвестираните в него средства.

Къде обаче е проблемът за САЩ и как това изобщо се връзва с проблемите на индийския IT сектор? Пречката за Америка е, че за да се възползват от предимството на производствените роботи трябва да се развие отделен сектор, който да се занимава с това. Или иначе казано – в момента Америка няма ноу хау, за да се възползва от тази възможност. А това е нишата, в която индийските аутсорс фирми биха могли да стъпят и да помогнат. IT секторът в Индия би могъл да се запознае с новата технология, след което да е дясната ръка на американските компании при развиването на новите заводи и заселването им с роботи. Те също биха могли да предложат мениджмънт на инвентара, оптимизиране на веригата за доставки и консултантски услуги. Най-добрата част е, че IT секторът в Индия би могъл да поддържа заводите и почти всичко, което се случва в тях, от дистанция. Този ход би бил изключително успешен и полезен за Индия – от една страна това е бизнес с по-висок маржин от този на старите IT услуги, а от друга – Америка ще върне производствения си сектор у дома благодарение на Индия, което ще спре настоящите протести на хора, които смятат, че Индия отнема IT работните им места и като цяло ще върне доброто мнение на американците за индийците в този сектор.

Разбира се няма да има толкова работни места, колкото е имало и преди. Дори в момента броят нови работни места се е снижил драстично. Една от големите IT фирми в Индия – Infosys, е назначила 5,700 нови работника за периода април-декември 2016-та, за разлика от драстично различаващият се брой работници за същия период през 2015-та – 17,000. Надеждата е, че ще се появят много нови, по-високо платени работни постове, свързани със създаването и поддръжката на заводите.

В последствие е възможно да се развият и смарт градове, в които различни сензори следят всеки аспект от живота на самия град – паркинг, задръствания, осветление, отпадъци, замърсяване, течове и прочие. Инсталацията, дизайнът и поддръжката на такива сензори изисква мениджърски и аналитични умения, а работата по тях в един момент няма да е по-различна от тази при поддръжката на сървър центровете.

Следващата крачка е възможността да се създадат приложения, които биха могли коренно да променят здравеопазването, образованието, както и да създадат технологии за хората в неравностойно положение. Това са неща, които предприемачите в Силициевата долина пренебрегват, тъй като не разбират належащата нужда от създаването им, но пък от друга стана са неща, които индийските IT компании биха могли да направят.  

Всички тези възможности очакват индийския сектор, който в лицето на своите гиганти – Infosys, Tata Consultancy Services (TCS) и Wipro, все още се адаптира към сравнително новата генерация професионални мениджъри, поели фирмите от предприемачите, които са ги основали. На 12 януари тази година TCS загуби своя високо уважаван управител, той като той бе призован да поеме управлението в бащината компания на TCS.

Дали индийският IT сектор ще успее да се събуди навреме преди да е късно остава да видим. Единственото сигурно към този момент е, че ако това не се случи скоро, вълната от недоволство, както от страна на индийските, така и на американските работници, ще е голяма и индийския IT сектор ще продължи да ускорява по траекторията към своя упадък. Както и при компютрите – по-добре е старият модел да се смени с нов, преди неочаквано да крашне.

ПРЕГЛЕДАЙТЕ СЪЩО И

Pixabay

10 пъти “за” дигиталния маркетинг

Както големите, така и малките, и средните бизнеси все още се опитват да се настроят спрямо постоянно променящата се

Read More...
Pixabay

Истинска и виртуална реалност – къде е балансът?

Уикенд е. Излизате от вкъщи, хващате влака, слизате от него и сте в Дивия Запад. Отивате в местната кръчма,

Read More...
Pixabay

Awareness, traffic or conversions – за какво плащат рекламодателите?

Напоследък е особено интересно човек да се занимава с интернет реклама. Този бизнес съществува в състояние на един много

Read More...

Напишете коментар

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Mobile Sliding Menu